Вървя забързан към гората

по пътя леко каменист

а спомените във душата ми

пренасят ме във свят по-чист

И сякаш пак съм тук – но вече

съм малко рошаво хлапе

и иска ми се да заплача

за наранените нозе

За скъсаните ми обувки

за малкия вълшебен свят

за милите прекрасни хора

стоящи в мислите назад

Приятелите пак да видя

да се посмеем от сърце

и после пак да се събудя

във детското ми легълце

И колко искам аз да мога

да се усмихна на света

смирено да помоля бога

пак да се случват чудеса