Разходка
643
0
1
Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече
съм малко рошаво хлапе
и иска ми се да заплача
за наранените нозе
За скъсаните ми обувки
за малкия вълшебен свят
за милите прекрасни хора
стоящи в мислите назад
Приятелите пак да видя
да се посмеем от сърце
и после пак да се събудя
във детското ми легълце
И колко искам аз да мога
да се усмихна на света
смирено да помоля бога
пак да се случват чудеса
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
