Разходка
648
0
1
Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече
съм малко рошаво хлапе
и иска ми се да заплача
за наранените нозе
За скъсаните ми обувки
за малкия вълшебен свят
за милите прекрасни хора
стоящи в мислите назад
Приятелите пак да видя
да се посмеем от сърце
и после пак да се събудя
във детското ми легълце
И колко искам аз да мога
да се усмихна на света
смирено да помоля бога
пак да се случват чудеса
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
