25 ene 2012, 18:03

Разходка с надежда 

  Poesía » Versos blancos
817 0 9

Вървяхме по снежна пътека,

хванати като деца за ръце.

И толкова хубаво ни беше

със спомени, искренно изживяни.

 

Красиво, леко валеше  снегът.

Галеше нежно бузите зачервени,

а ние с усмивки сърдечни и топли

подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.

 

Не се променяй сега!

Остани си мойто момче.

И дано взаимно успеем

да се преборим с твойте забежки.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поли, радвам се, че си ме прочела.Знаеш колко те обичам.Бъди !
  • Много е хубаво, светло и искрено.
  • Таня, това са думи на най-близките ми приятели.Такава съм си.Благодаря!
  • Здравей, Вятърче непокорно!
  • Илко,благодаря за хубавия коментар.Държа много на теб.
    Няма Такава, за първи път те срещам с коментар.Но толкова мило нещо и закачливо не съм получавала. Благодаря.
    Ваня, много ти благодаря, че не ме отмина.
    Елена, ти си до мен.Благодаря за подкрепата
    Веска, ти ми даваш винаги от твоя жар.Радвам се, че не ме отминаваш.
    Вода, прекрасна както винаги.Благодаря за написаното "Вятърко" Ще вярвам.
    Ласка, много си права.Но когато е в по-вече е доста трудно. Благодаря.
  • няма да е Вятърко ако не прави забежки
  • Дано...
    Вярвай, Вятърко! :
  • Нежно и чувствено! Поздрав, Аз!♥
  • Хубав стих! Браво!
Propuestas
: ??:??