Вървяхме по снежна пътека,
хванати като деца за ръце.
И толкова хубаво ни беше
със спомени, искренно изживяни.
Красиво, леко валеше снегът.
Галеше нежно бузите зачервени,
а ние с усмивки сърдечни и топли
подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.
Не се променяй сега!
Остани си мойто момче.
И дано взаимно успеем
да се преборим с твойте забежки.