vyatur (Аз)
59 454
25 янв. 2012 г., 18:03

Разходка с надежда 

  Поэзия » Белые стихи
812 0 9

Вървяхме по снежна пътека,

хванати като деца за ръце.

И толкова хубаво ни беше

със спомени, искренно изживяни.

 

Красиво, леко валеше  снегът.

Галеше нежно бузите зачервени,

а ние с усмивки сърдечни и топли

подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.

 

Не се променяй сега!

Остани си мойто момче.

И дано взаимно успеем

да се преборим с твойте забежки.

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поли, радвам се, че си ме прочела.Знаеш колко те обичам.Бъди !
  • Много е хубаво, светло и искрено.
  • Таня, това са думи на най-близките ми приятели.Такава съм си.Благодаря!
  • Здравей, Вятърче непокорно!
  • Илко,благодаря за хубавия коментар.Държа много на теб.
    Няма Такава, за първи път те срещам с коментар.Но толкова мило нещо и закачливо не съм получавала. Благодаря.
    Ваня, много ти благодаря, че не ме отмина.
    Елена, ти си до мен.Благодаря за подкрепата
    Веска, ти ми даваш винаги от твоя жар.Радвам се, че не ме отминаваш.
    Вода, прекрасна както винаги.Благодаря за написаното "Вятърко" Ще вярвам.
    Ласка, много си права.Но когато е в по-вече е доста трудно. Благодаря.
  • няма да е Вятърко ако не прави забежки
  • Дано...
    Вярвай, Вятърко! :
  • Нежно и чувствено! Поздрав, Аз!♥
  • Хубав стих! Браво!
Предложения
: ??:??