25 янв. 2012 г., 18:03

Разходка с надежда

1.2K 0 9

Вървяхме по снежна пътека,

хванати като деца за ръце.

И толкова хубаво ни беше

със спомени, искренно изживяни.

 

Красиво, леко валеше  снегът.

Галеше нежно бузите зачервени,

а ние с усмивки сърдечни и топли

подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.

 

Не се променяй сега!

Остани си мойто момче.

И дано взаимно успеем

да се преборим с твойте забежки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поли, радвам се, че си ме прочела.Знаеш колко те обичам.Бъди !
  • Много е хубаво, светло и искрено.
  • Таня, това са думи на най-близките ми приятели.Такава съм си.Благодаря!
  • Здравей, Вятърче непокорно!
  • Илко,благодаря за хубавия коментар.Държа много на теб.
    Няма Такава, за първи път те срещам с коментар.Но толкова мило нещо и закачливо не съм получавала. Благодаря.
    Ваня, много ти благодаря, че не ме отмина.
    Елена, ти си до мен.Благодаря за подкрепата
    Веска, ти ми даваш винаги от твоя жар.Радвам се, че не ме отминаваш.
    Вода, прекрасна както винаги.Благодаря за написаното "Вятърко" Ще вярвам.
    Ласка, много си права.Но когато е в по-вече е доста трудно. Благодаря.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...