25.01.2012 г., 18:03

Разходка с надежда

1.2K 0 9

Вървяхме по снежна пътека,

хванати като деца за ръце.

И толкова хубаво ни беше

със спомени, искренно изживяни.

 

Красиво, леко валеше  снегът.

Галеше нежно бузите зачервени,

а ние с усмивки сърдечни и топли

подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.

 

Не се променяй сега!

Остани си мойто момче.

И дано взаимно успеем

да се преборим с твойте забежки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поли, радвам се, че си ме прочела.Знаеш колко те обичам.Бъди !
  • Много е хубаво, светло и искрено.
  • Таня, това са думи на най-близките ми приятели.Такава съм си.Благодаря!
  • Здравей, Вятърче непокорно!
  • Илко,благодаря за хубавия коментар.Държа много на теб.
    Няма Такава, за първи път те срещам с коментар.Но толкова мило нещо и закачливо не съм получавала. Благодаря.
    Ваня, много ти благодаря, че не ме отмина.
    Елена, ти си до мен.Благодаря за подкрепата
    Веска, ти ми даваш винаги от твоя жар.Радвам се, че не ме отминаваш.
    Вода, прекрасна както винаги.Благодаря за написаното "Вятърко" Ще вярвам.
    Ласка, много си права.Но когато е в по-вече е доста трудно. Благодаря.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...