6 ene 2017, 23:31

Разходка в мен

623 2 8

 

Поема си. Дари ме със живот.
Отивай си. Поисквай ме. Пикирай.
Поле от сини мисли без посока.
Това съм аз. Целувай ме. Кажи...
до мен ли си, когато не усещаш
далечното в сърцето ми? По мен
намираш ли прашеца за душата,
дошъл с накъсаната, късна вечер?
Помисли ли – далечното е близо.
Ще бъда тук. И там. И все по мен.
Но, вятърът, когато ни поиска,
ще бъдем двама пак и полудели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...