Поема си. Дари ме със живот.
Отивай си. Поисквай ме. Пикирай.
Поле от сини мисли без посока.
Това съм аз. Целувай ме. Кажи...
до мен ли си, когато не усещаш
далечното в сърцето ми? По мен
намираш ли прашеца за душата,
дошъл с накъсаната, късна вечер?
Помисли ли – далечното е близо.
Ще бъда тук. И там. И все по мен.
Но, вятърът, когато ни поиска,
ще бъдем двама пак и полудели.
© Йоана All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
