Поема си. Дари ме със живот.
Отивай си. Поисквай ме. Пикирай.
Поле от сини мисли без посока.
Това съм аз. Целувай ме. Кажи...
до мен ли си, когато не усещаш
далечното в сърцето ми? По мен
намираш ли прашеца за душата,
дошъл с накъсаната, късна вечер?
Помисли ли – далечното е близо.
Ще бъда тук. И там. И все по мен.
Но, вятърът, когато ни поиска,
ще бъдем двама пак и полудели.
© Йоана All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
