Поема си. Дари ме със живот.
Отивай си. Поисквай ме. Пикирай.
Поле от сини мисли без посока.
Това съм аз. Целувай ме. Кажи...
до мен ли си, когато не усещаш
далечното в сърцето ми? По мен
намираш ли прашеца за душата,
дошъл с накъсаната, късна вечер?
Помисли ли – далечното е близо.
Ще бъда тук. И там. И все по мен.
Но, вятърът, когато ни поиска,
ще бъдем двама пак и полудели.