30 jul 2020, 14:56

Разходка в морската градина

1.3K 3 6

Чадъри дремят уморени, 
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.

 

Нощта протяжно се разлива
в коритото на улици павирани.
Звезди проблясват нагримирани
покрай луна с усмивка крива.

 

Ухания от вятъра прокудени
спотайват се в алеите извити.
Въздишки от вълни разбити
затихват в пясъкът учудени.

 

Дървета с бухнали фризури
шушукат си приспивна песен.
Сумракът е солен, примесен
със глъч от нощни трубадури.

 

Фенери ярко дирижират    
балет от нощни насекоми.
Огънати от жегата колони
на кея вече си почиват.

 

Вървя, а жегата се киска,
изнервена от дебнеща прохлада.
Усмихвам се на тази клоунада.
Морето мамещо се плиска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Морето мамещо се плиска... хубаво го казваш!
  • Градината както се подразбира е морска Моята е в Бургас, вашите могат да са където пожелаете. Само да не влезете в някоя зеленчукова, че там нещата са по-различни :D
  • Къде е тази градина, да се разхладим..
  • И аз се усмихнах
  • Много колоритно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...