30.07.2020 г., 14:56

Разходка в морската градина

1.3K 3 6

Чадъри дремят уморени, 
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.

 

Нощта протяжно се разлива
в коритото на улици павирани.
Звезди проблясват нагримирани
покрай луна с усмивка крива.

 

Ухания от вятъра прокудени
спотайват се в алеите извити.
Въздишки от вълни разбити
затихват в пясъкът учудени.

 

Дървета с бухнали фризури
шушукат си приспивна песен.
Сумракът е солен, примесен
със глъч от нощни трубадури.

 

Фенери ярко дирижират    
балет от нощни насекоми.
Огънати от жегата колони
на кея вече си почиват.

 

Вървя, а жегата се киска,
изнервена от дебнеща прохлада.
Усмихвам се на тази клоунада.
Морето мамещо се плиска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Морето мамещо се плиска... хубаво го казваш!
  • Градината както се подразбира е морска Моята е в Бургас, вашите могат да са където пожелаете. Само да не влезете в някоя зеленчукова, че там нещата са по-различни :D
  • Къде е тази градина, да се разхладим..
  • И аз се усмихнах
  • Много колоритно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...