Чадъри дремят уморени,
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.
Нощта протяжно се разлива
в коритото на улици павирани.
Звезди проблясват нагримирани
покрай луна с усмивка крива.
Ухания от вятъра прокудени
спотайват се в алеите извити.
Въздишки от вълни разбити
затихват в пясъкът учудени.
Дървета с бухнали фризури
шушукат си приспивна песен.
Сумракът е солен, примесен
със глъч от нощни трубадури.
Фенери ярко дирижират
балет от нощни насекоми.
Огънати от жегата колони
на кея вече си почиват.
Вървя, а жегата се киска,
изнервена от дебнеща прохлада.
Усмихвам се на тази клоунада.
Морето мамещо се плиска...