Разходка в парка

И тази сутрин съм във парка.
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден

От горе капеха листата.
Разстилаха се покрай мен.
С килим постиляха земята
и това бе чест за мен!

Макар, че слънцето го няма.
Над мен е облачно небе.
Това не беше тъжна драма
напротив, радост ми обзе!

Не ми е крива и мътлата
и странно в мени се  весели,
та аз съм включен във играта
и всичко туй ме весели

И в есенните дни човек живее!
И пълни своите гърди.
Опотва се и да запее
и че е жив да потвърди!

Дъжди  в листата и килима
и тихичко ми ромони.
Доволен съм, че есен има
 светли чувства в тези дни!

Но ако Слънчо се покаже,
през облака се прецеди,
възторжено ще гледам даже
и няма да ми навреди!

  17.10.2011г., София