Aug 11, 2018, 6:11 PM

Разходка в парка

799 0 0

Разходка в парка


И тази сутрин съм във парка.
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден

 

От горе капеха листата.
Разстилаха се покрай мен.
С килим постиляха земята
и това бе чест за мен!

 

Макар, че слънцето го няма.
Над мен е облачно небе.
Това не беше тъжна драма
напротив, радост ми обзе!

 

Не ми е крива и мътлата
и странно в мени се  весели,
та аз съм включен във играта
и всичко туй ме весели


И в есенните дни човек живее!
И пълни своите гърди.
Опотва се и да запее
и че е жив да потвърди!

 

Дъжди  в листата и килима
и тихичко ми ромони.
Доволен съм, че есен има
 светли чувства в тези дни!

 

Но ако Слънчо се покаже,
през облака се прецеди,
възторжено ще гледам даже
и няма да ми навреди!


  17.10.2011г., София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...