Разходка в парка
Разходка в парка
И тази сутрин съм във парка.
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден
От горе капеха листата.
Разстилаха се покрай мен.
С килим постиляха земята
и това бе чест за мен!
Макар, че слънцето го няма.
Над мен е облачно небе.
Това не беше тъжна драма
напротив, радост ми обзе!
Не ми е крива и мътлата
и странно в мени се весели,
та аз съм включен във играта
и всичко туй ме весели
И в есенните дни човек живее!
И пълни своите гърди.
Опотва се и да запее
и че е жив да потвърди!
Дъжди в листата и килима
и тихичко ми ромони.
Доволен съм, че есен има
светли чувства в тези дни!
Но ако Слънчо се покаже,
през облака се прецеди,
възторжено ще гледам даже
и няма да ми навреди!
17.10.2011г., София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
