valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
15 jul 2008, 6:12

Разиграно стихотворение 

  Poesía » Otra
445 0 7
Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възелът лош.

Белег стискаше моите китки
и чертаеше грозни следи.
Белотата до болка оплита
и до диря дълбока боли.

Бял не искам да бъда, защото
все за белези спомен горчат.
По-добре да си вкусвам живота
като хищник, умиращ от глад.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??