valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Jul 15, 2008, 6:12 AM

Разиграно стихотворение 

  Poetry » Other
447 0 7
Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възелът лош.

Белег стискаше моите китки
и чертаеше грозни следи.
Белотата до болка оплита
и до диря дълбока боли.

Бял не искам да бъда, защото
все за белези спомен горчат.
По-добре да си вкусвам живота
като хищник, умиращ от глад.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??