valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
15.07.2008 г., 6:12 ч.

Разиграно стихотворение 

  Поезия » Друга
457 0 7
Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възелът лош.

Белег стискаше моите китки
и чертаеше грозни следи.
Белотата до болка оплита
и до диря дълбока боли.

Бял не искам да бъда, защото
все за белези спомен горчат.
По-добре да си вкусвам живота
като хищник, умиращ от глад.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??