3 sept 2009, 15:56

Разкажи, историйо

  Poesía
506 0 0

Разкажи ти, историйо моя, разкажи

какви хора живееха по таз земя.

Разкажи им за нас,

за тези измъчени души,

за тези мъченици с насълзени очи.

 

Разкажи за тези,

които нощем скитаха по улиците тъмни,

бездомни, гладни, в едно ъгълче загинали,

сред онези безчувствени, дори незабелязващи,

непомагащи на никого, винаги алчни, така безмилостни.

 

Разкажи ти, историйо моя,

ето - наградата от нас са събитията през онези тежки години,

ето - запълни своите пожълтели недовършени страници.

Но на тез страници прибави едно червено петно,

нека то не изсъхне, нека винаги кърви...

Нека с това всички разберат,

че още има хора, които са безсилни, без оръжие

не могат да се преборят с живота.

 

Разкажи, историйо, ти разкажи -

дано ти вселиш доброто в безчувствените сърца.

Разкажи, историйо, разкажи -

от поколения на поколения твоите слова да са на всяка уста.

Разкажи, историйо моя,

дано успееш ти да спасиш света.

 

 

 

Милан Милев

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...