Разкажи ти, историйо моя, разкажи

какви хора живееха по таз земя.

Разкажи им за нас,

за тези измъчени души,

за тези мъченици с насълзени очи.

Разкажи за тези,

които нощем скитаха по улиците тъмни,

бездомни, гладни, в едно ъгълче загинали,

сред онези безчувствени, дори незабелязващи,

непомагащи на никого, винаги алчни, така безмилостни.

Разкажи ти, историйо моя,

ето - наградата от нас са събитията през онези тежки години,

ето - запълни своите пожълтели недовършени страници.

Но на тез страници прибави едно червено петно,

нека то не изсъхне, нека винаги кърви...

Нека с това всички разберат,

че още има хора, които са безсилни, без оръжие

не могат да се преборят с живота.

Разкажи, историйо, ти разкажи -

дано ти вселиш доброто в безчувствените сърца.

Разкажи, историйо, разкажи -

от поколения на поколения твоите слова да са на всяка уста.

Разкажи, историйо моя,

дано успееш ти да спасиш света.

Милан Милев