Разкажи ти, историйо моя, разкажи
какви хора живееха по таз земя.
Разкажи им за нас,
за тези измъчени души,
за тези мъченици с насълзени очи.
Разкажи за тези,
които нощем скитаха по улиците тъмни,
бездомни, гладни, в едно ъгълче загинали,
сред онези безчувствени, дори незабелязващи,
непомагащи на никого, винаги алчни, така безмилостни.
Разкажи ти, историйо моя,
ето - наградата от нас са събитията през онези тежки години,
ето - запълни своите пожълтели недовършени страници.
Но на тез страници прибави едно червено петно,
нека то не изсъхне, нека винаги кърви...
Нека с това всички разберат,
че още има хора, които са безсилни, без оръжие
не могат да се преборят с живота.
Разкажи, историйо, ти разкажи -
дано ти вселиш доброто в безчувствените сърца.
Разкажи, историйо, разкажи -
от поколения на поколения твоите слова да са на всяка уста.
Разкажи, историйо моя,
дано успееш ти да спасиш света.
Милан Милев
© Милан Милев All rights reserved.