3 сент. 2009 г., 15:56

Разкажи, историйо

505 0 0

Разкажи ти, историйо моя, разкажи

какви хора живееха по таз земя.

Разкажи им за нас,

за тези измъчени души,

за тези мъченици с насълзени очи.

 

Разкажи за тези,

които нощем скитаха по улиците тъмни,

бездомни, гладни, в едно ъгълче загинали,

сред онези безчувствени, дори незабелязващи,

непомагащи на никого, винаги алчни, така безмилостни.

 

Разкажи ти, историйо моя,

ето - наградата от нас са събитията през онези тежки години,

ето - запълни своите пожълтели недовършени страници.

Но на тез страници прибави едно червено петно,

нека то не изсъхне, нека винаги кърви...

Нека с това всички разберат,

че още има хора, които са безсилни, без оръжие

не могат да се преборят с живота.

 

Разкажи, историйо, ти разкажи -

дано ти вселиш доброто в безчувствените сърца.

Разкажи, историйо, разкажи -

от поколения на поколения твоите слова да са на всяка уста.

Разкажи, историйо моя,

дано успееш ти да спасиш света.

 

 

 

Милан Милев

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...