Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен.
А аз разгадавам по тях
твоя объркан тотално живот –
плача със теб, и се смея...
Стискаш ръцете ми с болка –
пусни ме. За миг. Заболя...
Усещам как напират във тебе сълзи.
Но нима ще се спреш?! Не плачи.
Продължи.
(И гласът ти трепери.)
Разкажи ми за всичко, което...
Започни отначало. Не бой се.
Знам, че е трудно,
но продължавай.
Пак ли онази твоя болка те мъчи?!
Защото ... Тук замълчи.
Виждам как нервно дори потрепери.
Тук съм, до теб –
зная, че нямаме време.
Но с болката свиква се трудно.
И дали ... някой с нея печели?!
Виж... Поспри се, не бързай.
Умори ли се вече?
Време е да си тръгвам.
Ти... в съня си почти ме намери.
Хайде, сега – не плачи.
Ще се върна, щом трябва.
Все за мене се сещаш?!
Не във минало време...
Събуди се! Протегни си ръцете.
Прегърни ме - аз съм само отсреща...
Аз съм само... до теб!
© Нели Todos los derechos reservados