Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен.
А аз разгадавам по тях
твоя объркан тотално живот –
плача със теб, и се смея...
Стискаш ръцете ми с болка –
пусни ме. За миг. Заболя...
Усещам как напират във тебе сълзи.
Но нима ще се спреш?! Не плачи. ...