Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен.
А аз разгадавам по тях
твоя объркан тотално живот –
плача със теб, и се смея...
Стискаш ръцете ми с болка –
пусни ме. За миг. Заболя...
Усещам как напират във тебе сълзи.
Но нима ще се спреш?! Не плачи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up