9 jun 2020, 9:13  

Разказ за един юбилей 

  Poesía » De humor
851 6 24

 

    

                                                                                           09.06.2020

                                     Разказ за един юбилей...


      
       Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
       В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
       На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти.
       Интервю със него- как живял, работил ли е много и какво е ял?..
       И той разказа една дълга биография така, със много ясна дикция:
       "Родих  се и не мръднах ни веднъж от таз далечна дестинация.
       Млади със жената взехме се с любов и много повече  адмирации...
       Заседнахме завинаги, освен, че построихме къща тук в локация
       а и набързо я напълнихме, пак със любов със цял отбор юнаци!...
       /че нямаш ли бая деца е срам за майстора и е голяма излагация!/
       Да си призная, че не беше лесно- във всичко правехме стегнация,
       но пък чуваше се веселба от нас с децибелите на цяла нация!
       Възникне ли проблем- за изпълнението й създавах мобилизация ,  
       като я измислях, давах и акъла и следях за нейната реализация.
       Работех- да, и само аз. Жената и не можеше и не правеше пробация-
       отглеждаше "отбора"! За всички аз се трудех и не бях във изолация-
       като бирник, месечно осигурен със малко, но редовно "знаци"...
       Все още нямаше и следа от женската зловредна еманципация,
       нито от днешната, очаквана с надежда, но фалшива демокрация.
       А дОйдеха ли обичайните годишни, празнични манифестации-
       повеждах си "отбора", следях да няма нито грамче абдикация!
       Купувах дрехи нови само на един- на първия, но със мераци
       донОсваха ги после другите и без да се налага трансформация!
       Разбрахте ли, това бе  моята  практична рационализация!
       И други имам и при нужда бих дал вам  подробна информация,
       та ще се убедите, че за съветите си заслужавам не една овация!
       На младини, около мен все имаше подмолни, грешни гравитации
       като кръжеха не една и две най- видните в града ни грации,
       но за вас, а от мене истинска и честна давам тая декларация-
       не си падах много по такава модна за мъжете комуникация!
       А какво ядях ли? Най- често в яденето бе такава реализация:
       Сланина с хляб. Пера от лук, опържени с яйца и концентрация
       на вино и ракия- все  по рецепта и домашна препарация..*  
       Но..времето такова свърши! За да сте в по- точна ориентация
       ще кажа само, че от раз се промени животът! Със идеализация
       държавата се устреми, като ръцете  вдигна за към демокрация...
       И предаде тока, парното, водата, банки и заводи за конспирации
       в ръце чужбински или на свои хитреци, а парите...във инфлация!
       Поскъпна всичко! Стоки, магазини лъскави, а очите в деформация.
       Жените извоюваха права! Децата все по улиците! Такава ситуация...
       Ала за мен не беше трудно. Въпреки и без партийна ориентация,
       без труд успях да се сдобия във кръчмата със подобаваща локация...
       Там бистрим политика."Пей, сърце" е непрестанно! И всички старци    
       /но само аз навършвам сто/, пийваме и никакви не правим резервации              
       ни за утре, ни за оня свят! Само не ни стигат месечните ни дотации!*
       Та ще сме доволни да измислят, но навреме, по- справедливи вариации!!.
       Със истинска история и мои иновации- направих ви интерпретация!
       /Дано не сгафих с думите, или ви отегчих със мойта презантация!!/
       
 
       *препарации- от френското preparer - приготвям
       *дотации- имам впредвид пенсии
       

 

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Хари със закъснение и за оценката...Предпочитам по- често да наминаваш, дори да няма снимка!
    Това беше опит, Мария, да проверя колко думи с еднакви окончания мога да изброя.И то не натрупани, а свързани в една истинска история, на която бях свидетел.Една биография!
  • Тъжен хумор с истина замесен,
    за живот столетен и нелесен.

    Всеки си има своя рецепта за дълголетие, но честност, порядъчност и доброта са трите задължителни билки за ежедневния ни чай.
    Жива и здрава да си, мила Иржи!🌹
  • Супер си, Ирина! На новата фотография
  • Може за това, Хари, колкото годините минават, толкова повече му се живее на човек...А аз между тая младеж, представяш ли си! Но Дядо Боже, знае!!
  • Ами това, че те има има! И дано да е безкрай!
  • Какво ми честитиш, Хари?
  • Ирина, честито! Чак сега оставих мотиката..
  • Нали сме земляци! Земята ни тегли натам...
  • О, Хари, радвам се на присъствието ти, за ведрите думи, сега повече от всякога имам нужда от тях....А за предлозите, може и да си прав, но точно зарад ритмиката са, инъче ми боде в слуха...Сега препрочетох, много са наистина, но инъче ще стане някъде като стол с три крака...Знаеш ли колко отдавна не си ме посещавал, така че и на забележките ти се радвам.Прочети поне предишните два стиха! Може и там да има нещо неизрядно.Не се сърдя, да знаеш, приемам критика!
  • Ирина, ти никога не можеш и няма да ни отегчиш, защото си мъдра, вечна и незабравима! Поздравления за написаното!

    П.П. Само, ще те помоля да премахнеш ненужните "във", "със"... Знам, че си непоклатима северняшка жена, за което те обичам! Вкарай малко ритмика в аритмичното ни ежедневие!
  • Това е предлагало времето и наистина героят се е носил по течението, нито е имал избор, нито е имал с какво по-добро да сравнява, за да е недоволен...А за стила....сама се очудих колко са много думите с това окончание, хем ми беше забавно, хем се стараех да не изгубя нишката на повествованието...И благодаря, Гавраиле, че си винаги на страницата ми , като си осъзнал колко е важно да има кой да прочете и каже мнение.
  • Иржи,макар че се усеща известна горчивина в думите на лирическия животът му е преминал в руслото на смисленост и житейска съобразност.Творбата ти е в много оригинален стил.
    Поздравление!
  • Дай Боже, да те чуят властимащите , Светличка! Радвам се, че прочете!
  • Много оригинално и свежо хрумване, усмихва.☺ Пожелавам увеличаване на дотациите, за да се множат приятелските дегустации!
  • Пепииии, напоследък ми липсват твоите импулси и възклицания!!!
    Всички нови неща донасят и радост и надежда и удоволствие като от аплодисментите в един театър, така и новите хора, които ни посещават, Ирина! Благодаря и на двете!
  • Готино се е получило с думите, да! И искрено се радвам на такива хора. Които се радват на живота, какъвто-такъв!👍🌸
  • 😀😀😀Поздравления!!!
  • Здравейте, приятели Надя, Дени, Юри, Руми, Георги, Деа за доброто отношение към моята необичайна творба! Направих си гъдел, като си доказах колко богат може да бъде езикът ни в една дребна история! И това да се употребят толкова много думи с еднакво окончание да не измести смисъла на събитието, нито да попречи на ритъма!Биографията е истинска , но в нея могат да се припознаят много хора от миналото, което някои помним... Благодаря на посетилите ме и за "любими".
  • Усмихна ме! Интересно...Благодаря ти!
  • Много оригинално е това, с римите!
    Сети ме за 1 мой експериментален стих.
    Браво Иржи!
    Поздравявам те 🌹
  • Тук в прав текст разкриваш на читателите една житейска истина, от която всеки може да извлече нещо за себе си. Радвам се, че прочетох, Иржи!
  • Хубаво - почти стогодишно пътуване във времето си споделила, Иржи! Хареса ми - много даже, историческата ти гравитация! 😀
  • Иржи, как ме разведри, особено с тази сланина с хляб. Аз все на храната се спирам :D
    Много се радвам, че ни сподели това забавно стихотворение
  • Много е хубаво, Иржи! Усмихна ме и замисли..
Propuestas
: ??:??