9 июн. 2020 г., 09:13  

Разказ за един юбилей

1.1K 6 24

 

    

                                                                                           09.06.2020

                                     Разказ за един юбилей...


      
       Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
       В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
       На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти.
       Интервю със него- как живял, работил ли е много и какво е ял?..
       И той разказа една дълга биография така, със много ясна дикция:
       "Родих  се и не мръднах ни веднъж от таз далечна дестинация.
       Млади със жената взехме се с любов и много повече  адмирации...
       Заседнахме завинаги, освен, че построихме къща тук в локация
       а и набързо я напълнихме, пак със любов със цял отбор юнаци!...
       /че нямаш ли бая деца е срам за майстора и е голяма излагация!/
       Да си призная, че не беше лесно- във всичко правехме стегнация,
       но пък чуваше се веселба от нас с децибелите на цяла нация!
       Възникне ли проблем- за изпълнението й създавах мобилизация ,  
       като я измислях, давах и акъла и следях за нейната реализация.
       Работех- да, и само аз. Жената и не можеше и не правеше пробация-
       отглеждаше "отбора"! За всички аз се трудех и не бях във изолация-
       като бирник, месечно осигурен със малко, но редовно "знаци"...
       Все още нямаше и следа от женската зловредна еманципация,
       нито от днешната, очаквана с надежда, но фалшива демокрация.
       А дОйдеха ли обичайните годишни, празнични манифестации-
       повеждах си "отбора", следях да няма нито грамче абдикация!
       Купувах дрехи нови само на един- на първия, но със мераци
       донОсваха ги после другите и без да се налага трансформация!
       Разбрахте ли, това бе  моята  практична рационализация!
       И други имам и при нужда бих дал вам  подробна информация,
       та ще се убедите, че за съветите си заслужавам не една овация!
       На младини, около мен все имаше подмолни, грешни гравитации
       като кръжеха не една и две най- видните в града ни грации,
       но за вас, а от мене истинска и честна давам тая декларация-
       не си падах много по такава модна за мъжете комуникация!
       А какво ядях ли? Най- често в яденето бе такава реализация:
       Сланина с хляб. Пера от лук, опържени с яйца и концентрация
       на вино и ракия- все  по рецепта и домашна препарация..*  
       Но..времето такова свърши! За да сте в по- точна ориентация
       ще кажа само, че от раз се промени животът! Със идеализация
       държавата се устреми, като ръцете  вдигна за към демокрация...
       И предаде тока, парното, водата, банки и заводи за конспирации
       в ръце чужбински или на свои хитреци, а парите...във инфлация!
       Поскъпна всичко! Стоки, магазини лъскави, а очите в деформация.
       Жените извоюваха права! Децата все по улиците! Такава ситуация...
       Ала за мен не беше трудно. Въпреки и без партийна ориентация,
       без труд успях да се сдобия във кръчмата със подобаваща локация...
       Там бистрим политика."Пей, сърце" е непрестанно! И всички старци    
       /но само аз навършвам сто/, пийваме и никакви не правим резервации              
       ни за утре, ни за оня свят! Само не ни стигат месечните ни дотации!*
       Та ще сме доволни да измислят, но навреме, по- справедливи вариации!!.
       Със истинска история и мои иновации- направих ви интерпретация!
       /Дано не сгафих с думите, или ви отегчих със мойта презантация!!/
       
 
       *препарации- от френското preparer - приготвям
       *дотации- имам впредвид пенсии
       

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Хари със закъснение и за оценката...Предпочитам по- често да наминаваш, дори да няма снимка!
    Това беше опит, Мария, да проверя колко думи с еднакви окончания мога да изброя.И то не натрупани, а свързани в една истинска история, на която бях свидетел.Една биография!
  • Тъжен хумор с истина замесен,
    за живот столетен и нелесен.

    Всеки си има своя рецепта за дълголетие, но честност, порядъчност и доброта са трите задължителни билки за ежедневния ни чай.
    Жива и здрава да си, мила Иржи!🌹
  • Супер си, Ирина! На новата фотография
  • Може за това, Хари, колкото годините минават, толкова повече му се живее на човек...А аз между тая младеж, представяш ли си! Но Дядо Боже, знае!!
  • Ами това, че те има има! И дано да е безкрай!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...