Разказаха ми...
... притихналите нощни слънчогледи,
приспани с полъха на хладен морски бриз,
ги скриха от шума на лепкавия август -
останали по думи, по дъх и
по мечти.
Вълните даже спрели да послушат,
а после преоткрили вълнолома,
повярвали, че можеш да обичаш,
макар това да разрушава.
Притихналите нощни слънчогледи
разказаха, че нямало дори луна,
били са само Те и някаква магия,
която също тайно с Tях си отишла.
Така е тъжен и притихнал слънчогледът
във всяка нощ, когато пак е сам,
защото знае, че градът не би ги пазил,
че двамата са двама чужди там.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Троева Todos los derechos reservados
