Разказаха ми...
... притихналите нощни слънчогледи,
приспани с полъха на хладен морски бриз,
ги скриха от шума на лепкавия август -
останали по думи, по дъх и
по мечти.
Вълните даже спрели да послушат,
а после преоткрили вълнолома,
повярвали, че можеш да обичаш,
макар това да разрушава.
Притихналите нощни слънчогледи
разказаха, че нямало дори луна,
били са само Те и някаква магия,
която също тайно с Tях си отишла.
Така е тъжен и притихнал слънчогледът
във всяка нощ, когато пак е сам,
защото знае, че градът не би ги пазил,
че двамата са двама чужди там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
