2.11.2011 г., 10:39 ч.

Разказаха ми... 

  Поезия
592 0 5

... притихналите нощни слънчогледи,

приспани с полъха на хладен морски бриз,

ги скриха от шума на лепкавия август -

останали по думи, по дъх и

по мечти.

Вълните даже спрели  да послушат,

а после преоткрили вълнолома,

повярвали, че можеш да обичаш,

макар това да разрушава.

Притихналите нощни слънчогледи

разказаха, че нямало дори луна,

били са само Те и някаква магия,

която също тайно с Tях си отишла.

Така е тъжен и притихнал слънчогледът

във всяка нощ, когато пак е сам,

защото знае, че градът  не би ги пазил,

че двамата са двама чужди там.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??