Разкрити(я)
Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима!
Не доливай по чашите — нека тъмнее мерлото,
нека кипне от страст и разчупи стъклото в стените!
Ритуалът е огнен и въздухът пари, защото
в наш'те слети очи бездиханно потъват звездите.
Ще се лутат насън сетивата, до болка разглезени
от среднощната нега и стъклена винена лудост.
А когато почука денят и в прозореца влезе,
ще познаем без звук, че осъмваме още по-влюбени!
---
© Станислава Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Пропуснала съм да те поздравя, но не и да сложа това прекрасно стихотворение в любими! Ти си една от любимите ми поетеси и със сигурност го знаеш! Подаряваш ми нова чувствена експлозивност! Благодаря ти за оригиналните стихове!
-
Много красив стих, Станислава! Поздравявам те и го прибирам в любими!
-
Браво!
-
Колко хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
