Разкрити(я)
Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима!
Не доливай по чашите — нека тъмнее мерлото,
нека кипне от страст и разчупи стъклото в стените!
Ритуалът е огнен и въздухът пари, защото
в наш'те слети очи бездиханно потъват звездите.
Ще се лутат насън сетивата, до болка разглезени
от среднощната нега и стъклена винена лудост.
А когато почука денят и в прозореца влезе,
ще познаем без звук, че осъмваме още по-влюбени!
---
© Станислава All rights reserved.
