stenli499 (Станислава)
291 2629
9.01.2018 г., 8:39 ч.

Разкрити(я) 

  Поезия
640 2 4

Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима!

 

Не доливай по чашите — нека тъмнее мерлото,
нека кипне от страст и разчупи стъклото в стените!
Ритуалът е огнен и въздухът пари, защото
в наш'те слети очи бездиханно потъват звездите.

 

Ще се лутат насън сетивата, до болка разглезени
от среднощната нега и стъклена винена лудост.
А когато почука денят и в прозореца влезе,
ще познаем без звук, че осъмваме още по-влюбени!

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пропуснала съм да те поздравя, но не и да сложа това прекрасно стихотворение в любими! Ти си една от любимите ми поетеси и със сигурност го знаеш! Подаряваш ми нова чувствена експлозивност! Благодаря ти за оригиналните стихове!
  • Много красив стих, Станислава! Поздравявам те и го прибирам в любими!
  • Браво!
  • Колко хубаво!
Предложения
: ??:??