Разкъсвай ме...
Разкъсвай ме...
Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.
И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.
Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.
Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.
Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.
И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.
Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.
Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados
