May 4, 2007, 12:26 PM

Разкъсвай ме...

Poetry

975 0 3

Разкъсвай ме...

Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.

И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.

Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.

Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

neraida92 (Наска Маринова)

Ужасно много ми въздейства това стихче!Имаш 6+ от мен

2007-05-05T23:52:53+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много е хубав стиха ти, Руми!!! Поздрави!!!

2007-05-04T19:24:47+03:00
Истинска (Звездичка)

Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.

По-малко ще.

Прекрасен стих.

2007-05-04T12:58:52+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0