4 мая 2007 г., 12:26
Разкъсвай ме...
Разкъсвай ме...
Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.
И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.
Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.
Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.
Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.
И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.
Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.
Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.
© Румяна Йорданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ужасно много ми въздейства това стихче!Имаш 6+ от мен
-
Много е хубав стиха ти, Руми!!! Поздрави!!!
-
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.
По-малко ще.
Прекрасен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
