1 jul 2008, 12:04

Различна

1.1K 0 2
Аз съм дъщеря на ветровете,
на бурите, стихиите и дъжда,
аз съм дъщеря на хората,
аз съм сила, страст и доброта.

Като пеперудите съм волна,
не можеш да ме удържиш,
от надежди и мечти съм болна,
знам, не можеш да ми го простиш.

Аз съм вечност, аз съм обич,
аз съм неразделна част от теб,
но едва ли ти ще бъдеш този,
който ще успее да ме спре.

Ще си тръгна и ще ме забравиш,
ще обикнеш птица без крила,
а аз отново ще остана
на черните криле на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...