Jul 1, 2008, 12:04 PM

Различна

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Аз съм дъщеря на ветровете,
на бурите, стихиите и дъжда,
аз съм дъщеря на хората,
аз съм сила, страст и доброта.

Като пеперудите съм волна,
не можеш да ме удържиш,
от надежди и мечти съм болна,
знам, не можеш да ми го простиш.

Аз съм вечност, аз съм обич,
аз съм неразделна част от теб,
но едва ли ти ще бъдеш този,
който ще успее да ме спре.

Ще си тръгна и ще ме забравиш,
ще обикнеш птица без крила,
а аз отново ще остана
на черните криле на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....