1 июл. 2008 г., 12:04

Различна

1.1K 0 2
Аз съм дъщеря на ветровете,
на бурите, стихиите и дъжда,
аз съм дъщеря на хората,
аз съм сила, страст и доброта.

Като пеперудите съм волна,
не можеш да ме удържиш,
от надежди и мечти съм болна,
знам, не можеш да ми го простиш.

Аз съм вечност, аз съм обич,
аз съм неразделна част от теб,
но едва ли ти ще бъдеш този,
който ще успее да ме спре.

Ще си тръгна и ще ме забравиш,
ще обикнеш птица без крила,
а аз отново ще остана
на черните криле на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...