1 июл. 2008 г., 12:04

Различна

1.1K 0 2
Аз съм дъщеря на ветровете,
на бурите, стихиите и дъжда,
аз съм дъщеря на хората,
аз съм сила, страст и доброта.

Като пеперудите съм волна,
не можеш да ме удържиш,
от надежди и мечти съм болна,
знам, не можеш да ми го простиш.

Аз съм вечност, аз съм обич,
аз съм неразделна част от теб,
но едва ли ти ще бъдеш този,
който ще успее да ме спре.

Ще си тръгна и ще ме забравиш,
ще обикнеш птица без крила,
а аз отново ще остана
на черните криле на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...