РАЗЛИЧНА
Натежали от случване, мислите
се стаиха в очите ми празни.
И от дишане по-бездиханна съм.
Не желая се... даже се мразя.
Неизбежно потъвам във пясъка
и си шепна сама... като луда.
И ненужна се чувствам... измислена,
от подритване ставам си чужда.
Все по-малко се търся... изгубвам се,
от потребност съм все непотребна.
Вятър духа напук във косите ми,
тишината е смешно вълшебна.
От лиричност се сливам със римите,
невъзможни са, чак неприлични.
Вечер лягам с луната на покрива
и рисувам звезди... нелогични.
Сред пристанища бягам, безбрежна,
с боси стъпки по плажове неми.
От безличните, знам, съм... различна,
но мечтите ми... тъй са големи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
