РАЗЛИЧНА
Натежали от случване, мислите
се стаиха в очите ми празни.
И от дишане по-бездиханна съм.
Не желая се... даже се мразя.
Неизбежно потъвам във пясъка
и си шепна сама... като луда.
И ненужна се чувствам... измислена,
от подритване ставам си чужда.
Все по-малко се търся... изгубвам се,
от потребност съм все непотребна.
Вятър духа напук във косите ми,
тишината е смешно вълшебна.
От лиричност се сливам със римите,
невъзможни са, чак неприлични.
Вечер лягам с луната на покрива
и рисувам звезди... нелогични.
Сред пристанища бягам, безбрежна,
с боси стъпки по плажове неми.
От безличните, знам, съм... различна,
но мечтите ми... тъй са големи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
