6 jun 2014, 21:00

Различни псевдоними

  Poesía » Otra
789 0 2

"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро

 

Под различни псевдоними пиша аз -

и тук, и там, духът се носи,

а в главите на мнозина (може би)

изникват хиляди въпроси -

Дали го е писала тя?

Защо своето име не сложи?

От какво се бои? Кой пази? Защо?

Своя кръст щом и без друго

трябва да носи.

Защото години се пиша сама.

Защото до кокал сама

се разкъсвам,

защото решила съм

и преди, и сега -

аз още се уча -

не искам въпроси!

Ако ви харесвам -

ме четете,

там има всичко -

цял атлас,

ако ли не -

ме подминете,

не ви се сърдя,

мен ми стига -

да съм си Аз!

 

П.П. Кой е най-големият ни враг, сякаш това е другият човек... защото е непознат, недокоснат и може да ни причини болка. Боим се от другите, защото общуването наранява.  Думите често като кинжал се забиват в душите... неразпознати от нас, разтълкувани погрешно, чужди, тежащи ни... и след толкова много болка и отхвърляне спускаме защити, подобно на капаци на прозорци или щори, да скрием слабостта и раната в нас.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сан, благодаря ти!
  • Бъди, Доника и засилвай Себе си.

    Харесах стихчето и размислите ти.

    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...