6.06.2014 г., 21:00

Различни псевдоними

784 0 2

"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро

 

Под различни псевдоними пиша аз -

и тук, и там, духът се носи,

а в главите на мнозина (може би)

изникват хиляди въпроси -

Дали го е писала тя?

Защо своето име не сложи?

От какво се бои? Кой пази? Защо?

Своя кръст щом и без друго

трябва да носи.

Защото години се пиша сама.

Защото до кокал сама

се разкъсвам,

защото решила съм

и преди, и сега -

аз още се уча -

не искам въпроси!

Ако ви харесвам -

ме четете,

там има всичко -

цял атлас,

ако ли не -

ме подминете,

не ви се сърдя,

мен ми стига -

да съм си Аз!

 

П.П. Кой е най-големият ни враг, сякаш това е другият човек... защото е непознат, недокоснат и може да ни причини болка. Боим се от другите, защото общуването наранява.  Думите често като кинжал се забиват в душите... неразпознати от нас, разтълкувани погрешно, чужди, тежащи ни... и след толкова много болка и отхвърляне спускаме защити, подобно на капаци на прозорци или щори, да скрием слабостта и раната в нас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сан, благодаря ти!
  • Бъди, Доника и засилвай Себе си.

    Харесах стихчето и размислите ти.

    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...