6 июн. 2014 г., 21:00

Различни псевдоними

790 0 2

"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро

 

Под различни псевдоними пиша аз -

и тук, и там, духът се носи,

а в главите на мнозина (може би)

изникват хиляди въпроси -

Дали го е писала тя?

Защо своето име не сложи?

От какво се бои? Кой пази? Защо?

Своя кръст щом и без друго

трябва да носи.

Защото години се пиша сама.

Защото до кокал сама

се разкъсвам,

защото решила съм

и преди, и сега -

аз още се уча -

не искам въпроси!

Ако ви харесвам -

ме четете,

там има всичко -

цял атлас,

ако ли не -

ме подминете,

не ви се сърдя,

мен ми стига -

да съм си Аз!

 

П.П. Кой е най-големият ни враг, сякаш това е другият човек... защото е непознат, недокоснат и може да ни причини болка. Боим се от другите, защото общуването наранява.  Думите често като кинжал се забиват в душите... неразпознати от нас, разтълкувани погрешно, чужди, тежащи ни... и след толкова много болка и отхвърляне спускаме защити, подобно на капаци на прозорци или щори, да скрием слабостта и раната в нас.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сан, благодаря ти!
  • Бъди, Доника и засилвай Себе си.

    Харесах стихчето и размислите ти.

    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...