"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро

Под различни псевдоними пиша аз -

и тук, и там, духът се носи,

а в главите на мнозина (може би)

изникват хиляди въпроси -

Дали го е писала тя?

Защо своето име не сложи?

От какво се бои? Кой пази? Защо?

Своя кръст щом и без друго

трябва да носи.

Защото години се пиша сама.

Защото до кокал сама

се разкъсвам,

защото решила съм

и преди, и сега -

аз още се уча -

не искам въпроси!

Ако ви харесвам -

ме четете,

там има всичко -

цял атлас,

ако ли не -

ме подминете,

не ви се сърдя,

мен ми стига -

да съм си Аз!

П.П. Кой е най-големият ни враг, сякаш това е другият човек... защото е непознат, недокоснат и може да ни причини болка. Боим се от другите, защото общуването наранява.  Думите често като кинжал се забиват в душите... неразпознати от нас, разтълкувани погрешно, чужди, тежащи ни... и след толкова много болка и отхвърляне спускаме защити, подобно на капаци на прозорци или щори, да скрием слабостта и раната в нас.