Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен.
Та кой ли досега те оцени?
Такива хора кой ли ги обича?
Те будят позабравени вини.
Те ровят позадрямалата съвест.
Отричат ги, дори ги подиграват,
защото не умеят да са първи,
макар че пред куршумите застават. ...