Jul 12, 2009, 5:37 PM

Различните

  Poetry » Other
1.6K 0 32

Не искаш повече да вегетираш!

Да бъде всеки ден един и същ.

И с всяка крачка бавно да умираш...

като пустиня, тръпнеща за дъжд.

 

Омръзна ти да бъдеш все различен.

Та кой ли досега те оцени?

Такива хора кой ли ги обича?

Те будят позабравени вини.

 

Те ровят позадрямалата съвест.

Отричат ги, дори   ги подиграват,

защото не умеят да са първи,

макар че пред куршумите  застават.

 

Те неусетно влизат във сърцата...

Дори не помниш как си им отворил!

 

В очите си те носят светлината.

Различните и неразбрани хора...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...