Над реки и над полета, скрили есенни листа –
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве?
Знам, че болките лекува и е ангелско небе –
храм за вяра и надежда. Тя в сърцето ми тупти,
а животът ни се свежда до усмивки и сълзи...
Ще се смеем и в неволи – две препускащи слънца,
и ще леем куп глаголи... Смело вярвай в чудеса!
Дъжд земята напоява и се раждат плодове...
Дръж покоя си в гълчава и стихийни ветрове. ...