7 abr 2016, 22:48

Различните хора

948 0 13

Открих особена порода хора

от тези, дето имат свое мнение

намерили са в себе си опора

в това размито време от съмнения.

Не се предават, никога не падат

когато им горчи в живота нещо

от трудностите няма да избягат

със огъня жонглират вещо.

Виж, отстрани изглеждат много смели

не търсят помощ, никого не чакат

сами решават сложните проблеми.

А питали ли сте дали в мрака

не вият, като вълците, от ужас,

и нямат миг покой, че утре – пак атака

ще ги превърне както всеки ден в Атлас.

Е, няма как, това е участта им

сами са си избрали да са силни.

И все пак да ги пощадим.

Жалете егото на ближния!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

 Атлас -титан от древногръцката митология,  наказан от Зевс да крепи на раменете си небето.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мисана!
  • Мъдро стихотворение, Мая и отлично написано! И двамата знаем добре, че силните не са онези, които декларират, че са силни. Също така принципните хора не са онези, които публично обявяват колко са принципни. Затова Лао Дзъ казва в знаменития си трактат ДаоДъДзин: "Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни...Мекото и слабото побеждават твърдото и силното..." Поздрав за творбата!
  • Благодаря на всички за коментарите. а изводите ще си направя сама.
  • Разбрах какво си искала да напишеш...
    По-горе се вижда какво се е получило.
    Е, различно е. Не си се справила успешно..
  • Хммм... Добре се чувства този, който живее в хармония. А в хармония живее този, при който мисли, желания и дела не се разминават. За това не е нужно да си силен. За това е необходимо да уважаваш себе си.Знаеш на кой му тежи да не търси помощ, никого да не чака и
    сам решава сложните проблеми? На този, на който безумно му се иска без да помоли за помощ, някой да му я даде. Да, болно его е да не умееш да поискаш помощ ако имаш нужда от нея. Ноооо... непоискано добро, добро ли е?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...