Открих особена порода хора
от тези, дето имат свое мнение
намерили са в себе си опора
в това размито време от съмнения.
Не се предават, никога не падат
когато им горчи в живота нещо
от трудностите няма да избягат
със огъня жонглират вещо.
Виж, отстрани изглеждат много смели
не търсят помощ, никого не чакат
сами решават сложните проблеми.
А питали ли сте дали в мрака
не вият, като вълците, от ужас,
и нямат миг покой, че утре – пак атака
ще ги превърне както всеки ден в Атлас.
Е, няма как, това е участта им
сами са си избрали да са силни.
И все пак да ги пощадим.
Жалете егото на ближния!
© Мая Ангелова Все права защищены