Apr 7, 2016, 10:48 PM

Различните хора

952 0 13

Открих особена порода хора

от тези, дето имат свое мнение

намерили са в себе си опора

в това размито време от съмнения.

Не се предават, никога не падат

когато им горчи в живота нещо

от трудностите няма да избягат

със огъня жонглират вещо.

Виж, отстрани изглеждат много смели

не търсят помощ, никого не чакат

сами решават сложните проблеми.

А питали ли сте дали в мрака

не вият, като вълците, от ужас,

и нямат миг покой, че утре – пак атака

ще ги превърне както всеки ден в Атлас.

Е, няма как, това е участта им

сами са си избрали да са силни.

И все пак да ги пощадим.

Жалете егото на ближния!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

 Атлас -титан от древногръцката митология,  наказан от Зевс да крепи на раменете си небето.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мисана!
  • Мъдро стихотворение, Мая и отлично написано! И двамата знаем добре, че силните не са онези, които декларират, че са силни. Също така принципните хора не са онези, които публично обявяват колко са принципни. Затова Лао Дзъ казва в знаменития си трактат ДаоДъДзин: "Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни...Мекото и слабото побеждават твърдото и силното..." Поздрав за творбата!
  • Благодаря на всички за коментарите. а изводите ще си направя сама.
  • Разбрах какво си искала да напишеш...
    По-горе се вижда какво се е получило.
    Е, различно е. Не си се справила успешно..
  • Хммм... Добре се чувства този, който живее в хармония. А в хармония живее този, при който мисли, желания и дела не се разминават. За това не е нужно да си силен. За това е необходимо да уважаваш себе си.Знаеш на кой му тежи да не търси помощ, никого да не чака и
    сам решава сложните проблеми? На този, на който безумно му се иска без да помоли за помощ, някой да му я даде. Да, болно его е да не умееш да поискаш помощ ако имаш нужда от нея. Ноооо... непоискано добро, добро ли е?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...