Различно
А утрото е някак по-различно,
когато сутрин будя се до тебе,
пропита от страстта първична,
усетила, че пак съм ти потребна.
И слънцето е някак по-различно,
и птиците, и вятърът танцуващ,
и уж сърцето ми е тъй ритмично,
а пее и в гърдите ми бушува.
И въздухът е някак по-различен,
и дишам, и летя, и пак се смея,
и уж вървя, а все към тебе тичам,
и чувствам, че наистина живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
