25 sept 2010, 22:05

Различно 

  Poesía » De amor
1079 0 4

А утрото е някак по-различно,

когато сутрин будя се до тебе,

пропита от страстта първична,

усетила, че пак съм ти потребна.

 

И слънцето е някак по-различно,

и птиците, и вятърът танцуващ,

и уж сърцето ми е тъй ритмично,

а пее и в гърдите ми бушува.

 

И въздухът е някак по-различен,

и дишам, и летя, и пак се смея,

и уж вървя, а все към тебе тичам,

и чувствам, че наистина живея.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??