Sep 25, 2010, 10:05 PM

Различно 

  Poetry » Love
1080 0 4

А утрото е някак по-различно,

когато сутрин будя се до тебе,

пропита от страстта първична,

усетила, че пак съм ти потребна.

 

И слънцето е някак по-различно,

и птиците, и вятърът танцуващ,

и уж сърцето ми е тъй ритмично,

а пее и в гърдите ми бушува.

 

И въздухът е някак по-различен,

и дишам, и летя, и пак се смея,

и уж вървя, а все към тебе тичам,

и чувствам, че наистина живея.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??