А утрото е някак по-различно,
когато сутрин будя се до тебе,
пропита от страстта първична,
усетила, че пак съм ти потребна.
И слънцето е някак по-различно,
и птиците, и вятърът танцуващ,
и уж сърцето ми е тъй ритмично,
а пее и в гърдите ми бушува.
И въздухът е някак по-различен,
и дишам, и летя, и пак се смея,
и уж вървя, а все към тебе тичам,
и чувствам, че наистина живея.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
