21 ene 2012, 4:26

Различно мнение

  Poesía
838 0 1

Време е настрана да оставя молива,
не знам защо, пиша само за тъга.
Но изглежда душата ми от нея прелива,
явно владея тази тъмната страна.

Погледнете звездите, толкова ярко блестят,
и знам, ще кажете: "уникална гледка".
Но аз ще ви кажа, че те просто скърбят,
и там горе се чувстват като в клетка.

Вижте луната как осветява нощта,

вие ще кажете:  "Каква красота",
аз ще ви кажа: "Горката луна".
Според вас защо вълкът тъжно надига глава
и започва да вие,  мелодия "Самота"?
Точно когато луната е цяла,
показала се в своята бяла премяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...