Време е настрана да оставя молива,
не знам защо, пиша само за тъга.
Но изглежда душата ми от нея прелива,
явно владея тази тъмната страна.
Погледнете звездите, толкова ярко блестят,
и знам, ще кажете: "уникална гледка".
Но аз ще ви кажа, че те просто скърбят,
и там горе се чувстват като в клетка.
Вижте луната как осветява нощта,
вие ще кажете: "Каква красота",
аз ще ви кажа: "Горката луна".
Според вас защо вълкът тъжно надига глава
и започва да вие, мелодия "Самота"?
Точно когато луната е цяла,
показала се в своята бяла премяна.
© Борислав Попов Todos los derechos reservados