Jan 21, 2012, 4:26 AM

Различно мнение

  Poetry
836 0 1

Време е настрана да оставя молива,
не знам защо, пиша само за тъга.
Но изглежда душата ми от нея прелива,
явно владея тази тъмната страна.

Погледнете звездите, толкова ярко блестят,
и знам, ще кажете: "уникална гледка".
Но аз ще ви кажа, че те просто скърбят,
и там горе се чувстват като в клетка.

Вижте луната как осветява нощта,

вие ще кажете:  "Каква красота",
аз ще ви кажа: "Горката луна".
Според вас защо вълкът тъжно надига глава
и започва да вие,  мелодия "Самота"?
Точно когато луната е цяла,
показала се в своята бяла премяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...